Наскоро разбрах от едно клипче, че всъщност думата Google (Googol) има значение, а не е просто безсмислено хрумване на създаделите на търсачката.

Всъщност Google произлиза googol, дума измислена от дете.  Чичо му, Едуард Кезнър, който бил математик решил, че ще кръсти някое на истина голямо число (10 на 1000-на степен) и думата станала Googolplex.

Тогава през 1997 година Сергей Брин и Лари Пейдж основали търсачка на име BackRub. Но търсили друго име за търсачката си, тъй като това било скучно. И приятелят им Шон Андерсън предложил Googolplex, поради простата причина че търсачката търсила в огромен брой страници. Сергей и Лари харесали името, но когато регистрирали домейн, регистрирали Google, което е неправилното. Няколко дни по-късно разбрали, че думата им е грешно изписана и проверили дали името Googol е свободно, но то вече било регистрирано.

Така и до днес търсачката продължава да носи името Google. В наши дни думата Google, вече има ново значение. Тя е глагол, който значи - търся нещо в интернет с търсачката на Google.

Дори Google не са безгрешни !

Източник: Hotforwords

С тази публикация реших да участвам в “състезанието” по масово писане на статии на Problogger

Някой от вас вероятно знаят, че преди време подържах един технологичен блог.  “Подържах го” ама спрях. Имах средно по 50 посетителя дневно, нямах възвращаемост и реших, че не си струва.
След като го спрях обаче, няколко човека ми писаха, че не е трябвало, че блога бил много добър. Абе с две думи - грешка е че съм го спрял.  Тези писма, макар дошли малко късно ми стоплиха сърцето. Приятно е чувството някой да оцени труда ти. Приятно е чувството да знаеш, че правиш нещо, което е полезно и интересно за някой друг.

Точно това е причината да подновя (стартирам на ново) блога. Макар да знам, че монетизацията (ако я има) ще е нищожна. Тези няколко човека (те се знаят) ме “накараха” да започна отначало и точно заради тях ще го направя.

Блога можете да намерите на този адрес. А името му е повече от просто: ПростоБлог.

Има малки проблеми с индекса на Google, но в най-скоро време се надявам да ги реша ;). Ако забележите нещо нередно или имате съвет за блога не се колебайте да ми пишете.

И точно тези 15 човека, които са “Returning visitors” на блога ми тук са хората заради, които пиша. Повече за причините, които карат блогърите да пишат тук.

Безспорно новината на деня в Българските интеренет среди. Ще си позволя да цитирам текста от register.bg

[25.08.2008] Регистър.БГ разшири възможностите за регистрация на домейни в областта от първо ниво .bg, като позволява регистрантите на свой риск да регистрират домейни без да предоставят основание за ползване на интернет името. За разрешаване на евентуални спорове между регистранти и заявители на домейни, Регистър.БГ създава Арбитражна комисия. Новите Общи условия са публикувани на https://www.register.bg.

oggin от webmasterbg.org вече се възползва от услугата и регистрира домейн. Крайно време беше от регистър-а да предприемат тази стъпка. Сега остава да свалят цените и ще са златни

Какво интересно се случи през изминалите 7 дена:

• PR Project -  Атанас Мишев стартира проект целящ постигането на Google Page Rank 10 в рамките на 1 година. Лично според мен е невъзможно, но пък - ще поживеем ще видим.
• Yahoo бутони - Тодор Христов информира, че яху са пуснали голям брой бутони за гласуване. Бройката наистина е голяма, но за момента не подържам англоезични блогове
• Интервю от Белчо Христов за RSS дандания.  - Интервюто отново е публикувано от Тодор Христов. Прочетете го, защото показва как с труд и упоритост всеки може да пробие.
• Какво е fdfdkll.html - Проучване от MaCTeP показващо защо Google Bot-a обхожда този странен файл.
• Бъдещето на линкването - Интересна статия адаптирана на български от МасТеР
  

Добре. Признавам си. Имах огромно желание да отида на олимпиядата и да наблядавам всички спортове от първо лице. Исках, ама не отидох. По една или друга причина, много от вас също не са отишли. А съм сигурен, че всички имаме желание да присъстваме там.

Но вчера или по-точно снощи попаднах на една невероятна панорамна снимка от олимпийския басейн, която малко или много ме кара да се чувствам по-добре, след като не отидох до Пекин.

Вижте олимпийския басейн от погледа на “скачачите” . Благодарение на Ню Йорк Таймс, можете да се насладите на това грандиозно инженерно чудо, така все едно сте вътре. Можете да управлявате “камерата” иначе казано, погледа ви .

Просто вижте сами за какво става дума:

http://www.nytimes.com/interactive/2008/08/21/sports/olympics/20080821_10M_DIVING.html

Хмм… Поредната доза нерви осигурена ми този път от ВиК. Не стига, че все едно съм на дискотека у нас заради енергото, ами и ВиК си правят таш… (мъжки атрибути). И при все, току що ми гръмна 2рата от трите крушки на полилея… Изобщо кеф.

Та да се върна към мисълта си. Защо толкова много обичам ВиК. Е как защо. Стоя си аз у нас, 2:10 сутринта. Преглеждам си Google Reader-a преди нощното блогване в новия блог и опа - ново 200.

Отидох до кухнята да си направя хапване и кафенце. Направих си няколко сандвича с шпек, сирене и апетитка и заседнах пред пц-то да ям. До тук всичко е ок. Но нали се сещате, че няма да тръгна да блогвам за едното ми ядене. Сиренето се оказа свръх солено, а ефекта му беше подсилен от апетитката. Бегом към чешмата за вода. Въртя крановете аз като луд, но вода няма. В банята същата история. Умрях от люто и солено. Добре, че в кафе машината имаше малко останала вода, та източих някакви глътки да пийна..

По-лошото е, че НЕ Е прецедент. Това е всяка нощ. Понякога само пада налягането, но в повечето случаи спират водата след 11:30-12. “Нямам идея защо”, но някак си не ме кефи. Сега очаквам включване от интернет провайдъра и кабелната, поне да не са капо и те… и друго май не остана. Освен газификация, тъй като сега ни газифицират и тук може да очаквам издънки, но ако недай си боже се случи нещо няма да мога да блогна

За пета поредна година компанията АйСиТи медия организира национално съзтезание по асемблиране на компютри. За разлика от предходните години, тази година съзтезанието има миксиран характер, тоест - виртуално и реално асемблиране.

В състезанието могат да вземат участие както професионалисти така и хора, които сега навлизат в асемблирането.

Състезанието ще се проведе от 21 август до 30 ноември.

Естествено има и награди - Цветни принтери, видео карти, рутери и други.

За повече информация посетете официалния сайт.

Попринцип съм доста разхвърлян. Винаги, независимо от обстоятелствата, успявам да създада невъобразим хаос около себе си. Като се почне от стаята ми: На бюрото можете да намерите всичко - оригами, стари списания, книги, отверки, разплащателни, кибрит, дискове, кабели, упътвания за работа с дадени устройства и т.н.

Мразя това у себе си и винаги съм се опитвал да го изкореня. Когато за първи път получих собствен компютър (през далечната 2002 година) реших, че ще категоризирам всичко и всичко ще бъде подредено. Успявах до някъде. Сега на новия е нещо страшно.  Имам навика всичко изтеглено да го “пльоскам” на десктопа, а ако е по голямо директно на “D”-то без папка и е нещо страшно.Чак сега ми направи впечатление какъв разврат цари на десктопа ми. Прилагам и една снимка за да добиете представа.

Интересно ми е дали всички блогъри и уебмастъри са така. Дали всички хора са така. И дали има някой, който си пази чистичко на работното поле, било то офлайн или онлайн. Може да приложите снимка и от бюрото на което работите :P.

Аз мисля, че при мен се дължи на факта, че докато правя нещо ми хрумва друга идея, зарязвам първото, почвам новото, но и него зарязвам заради друго и така се образува един голям хаос

Сигурно понякога се чудите защо даден продукт не се продава? Макар че… Според вас е великолепен! Дали причината е във вас? Дали е в продукта? Причината най-вероятно е заложена в психиката на човек.

Човешката психика е много странно устроена. Особено що се отнася до търговията. Не сте ли забелязали как ваши близки, приятели и роднини (предимно от женски пол) тичат като ненормални като чуят за разпродажба или намаление в някой магазин. Особено при българина, който винаги гледа  да има алъш-вериш, това е просто задължително.

Да, казвате си вие, но не искате да намалявате от цената на стоката, защото няма да печелите. Тук идват на помощ два похвата, които са се утвърдили във времето като успешни.

1. Ниски цени, високо качество.

• В първия случай вашата стока е на ниски цени, печалбата ви е почти нищожна (ако не работите на загуба), а качеството на стоката е безкомпромисно. След като продукта ви добие популярност постепенно започвате да увеличавате цената на продукта. И когато забележите, че продажбите рязко намаляват идва вашият момент. Обявявате нечувано намаление. Тъй като продукта ви вече е добил популярност продажбите ще завалят.

2.Лъжливи намаления.

• В краткия си живот съм ставал свидетел на това явление неколкократно. Смея да твърдя, че е изключително успешно. Представете си, че продавате детски ризи. По 9 лева всяка. Е, просто обявете едно 50% намаление и на всеки етикет напишете цена от 18 лева, която е задраскана. Дрехите са на същите цени, но крайният клиент (ако не е редовен) не знае това. Той вижда намалението и нещо го гложди да купи риза за детето си понеже е “много изгодно”.

Снимка: http://www.popgive.com/

Днес докато скучаех и ровех из блогсферата. Макар, че ровене е силно казано като се има предвид слабия сезон и факта, че е неделя. Та прегледах за 5-6 минути всичко ново в Google Reader-a и случайно попаднах на линк за филма Zeitgeist.

Кликнах да видя какво е, защото името подбуди интереса ми. Обложката беше изградена от снимки на “атентатите” на 11 септември, Пентагона, Лондон и т.н. Веднага изтеглих филма и седнах да го гледам.

Много подробно са обяснени всички глупости покрай религията (християнство и подобни). Аз попринцип не съм вярващ, но този филм засили невярването ми и ме убеди в неща които знаех, че са истина. След това е застъпена глобализацията и центрирането на властта в ръцете на егостични монархисти.

Филма е наистина интересен, особено за хората които вярват в световната конспирация. Дали аз вярвам - не знам. Ще ми се да вярвам, че няма, но фактите говорят друго.

Предполагам този филм ще отвори очите на доста хора за света и реалността в която живеем. Можете да го намерите в Замунда.

Препоръчвам също така и “Who killed the electric car“.

В крайна сметка излиза, че навсякъде са застъпени интересите на световни петролни магнати. Нищо ново…